Институтът „Луиджи Стурцо“ в Рим е един от основните центрове в Италия за съхранение и изследване на източници, свързани с политическата, социалната и религиозната история на ХХ век, с особено внимание към политическия католицизъм и Християндемократическата партия.

Основан през 1951 г. и носещ името на Луиджи Стурцо, институтът съхранява богата мрежа от архивни фондове (лични, партийни и на различни организации). Неговата роля е двойна:

• съхраняване на историческата памет;
• насърчаване на научните изследвания чрез инвентари, дигитализация и научни инициативи.

Сред най-важните материали се открояват:

• архиви на политически дейци (особено от Християндемократическата партия);
• фондове, свързани с католически движения и църковни институции;
• документация за вътрешната и външната политика на Италия след Втората световна война.

Един от най-значимите фондове е този на Джулио Андреоти, дарен на института през 2007 г. Това е изключително обширен архив, който включва около 3 500 архива (приблизително 600 линейни метра документация) и материали от 40-те години на ХХ век до 2011 г.

Архивът е структуриран в две основни части:

1. тематични серии (Парламент, правителства, Европа, Ватикан и др.);
2. номерирани досиета, свързани с конкретни случаи (лица, държави, въпроси).

Документите обхващат:

• институционалната дейност (правителства, външна политика);
• партийния живот (Християндемократическата партия);
• международните отношения;
• връзките с Църквата, културата и обществото.

Това е ключов източник за изследване на италианската и международната политика по време на Студената война.

В рамките на архива на Андреоти съществуват досиета, организирани по държави и географски области, включително и България.

Тези материали не представляват отделен самостоятелен фонд, а са част от номерираните досиета и от сериите, посветени на външната политика на Италия; отношенията със социалистическия блок; динамиката на Студената война.

Какви документи има за България?

В досиетата, свързани с България, могат да се открият:

• дипломатическа кореспонденция;
• бележки и подготвителни материали за международни срещи;
• документация за двустранните отношения между Италия и страните от Източна Европа;
• материали, свързани с международни кризи и въпроси (особено от 60-те до 80-те години).

Често тези документи са свързани с по-широки теми като:

• отношенията Италия – СССР и страните от социалистическия лагер;
• политиката на отваряне към Източна Европа;
• икономическо и културно сътрудничество.

Интересът към България в архивите на Андреоти произтича най-вече от неговата роля като министър на външните работи, многократен министър-председател на Италия и ключова фигура в италианската дипломация по време на Студената война.

Материалите, свързани с България, са част от по-широка документация за външната политика и са особено ценни за разбирането на отношенията Изток–Запад през втората половина на ХХ век.

Към архива