Роден през 1878 г. в Стара Загора, Васил Димов принадлежи към първото поколение български художници, получили системно художествено образование – завършва първия випуск на Рисувалното училище в София, а след това специализира във Флоренция. Италианската школа оставя траен отпечатък върху неговия художествен вкус и култура.

Но Димов остава в историята не толкова с живописното си наследство, колкото с дейността си като педагог и просветител. Учител в софийските гимназии и лектор в Художествената академия, той посвещава усилията си на утвърждаването на рисуването като важен учебен предмет и средство за художествено възпитание.

Като редактор и издател на списанията „Школа и изкуство“ и „Художествена култура“, той създава пространство за професионален разговор и обмен между учителите по рисуване. Публикациите му очертават един последователен интерес към методиката на преподаване, детското рисуване и връзката между изкуство и образование.

Димов е и сред първите, които популяризират европейското изкуство у нас – чрез издаването на достъпни биографии на големи художници и практически ръководства по рисуване.

Животът му завършва внезапно и трагично при автомобилна злополука в София през 1941 г.. Остава обаче споменът за човек с рядка отдаденост, трудолюбие и вяра в просветната мисия на изкуството.

Владимир Димитров