БЪЛГАРИЯ В МУЗЕЯ: В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

Проведеният семинар „България в музеите“ в помощ на обучението по история в българските училища в чужбина“, посветен на българската история и културно наследство в Италия, премина с изключителен успех и при засилен интерес от страна на академичната и образователната общност. Събитието събра учени, преподаватели и представители на българските училища в чужбина, както и студенти по български език, създавайки пространство за задълбочен научен диалог и обмен на добри практики.

Сред участниците бяха и преподаватели по история от различни български училища в Европа, които активно се включиха в дискусиите – Генчо Банев от Атинския университет, заедно със студенти по български език там, Мая Тисовска от Единбург, Христина Цонева от Виена, Даниела Танушев от Страсбург и Димо Георгиев от Кьолн. Тяхното участие допринесе за обогатяване на гледните точки и за засилване на връзките между образователните институции зад граница.

Събитието бе официално открито с приветствие от Н.Пр. Иван Кондов, който подчерта значението на подобни инициативи за съхраняването и популяризирането на българската историческа памет извън пределите на страната. Бяха поднесени и поздравителни адреси от посланика към Светия Престол и Малтийския орден Н.Пр. Костадин Коджабашев, както и от Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), които изразиха своята подкрепа и признание за усилията на организаторите.

Семинарът се реализира благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката по Националната програма „Неразказаните истории на българите“, за което организаторите – Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ и Културна асоциация „Паралел 43“ – изказват своята искрена благодарност. Специални благодарности и на доц. Емилия Занкина и управлявания от нея Temple University в Рим за безрезервната подкрепа в организацията на всички събития на българското училище.

Сред главните мотиви за конференцията са 30-годишните разкопки в зоната Кампокиаро на археоложката Валерия Челия, които бяха представени от нейния съпруг арх. Антонио Сарачино. Откритите 460 гроба от VII век са представени в едно обстойно издание. Първоначално откритите артефакти поставят доста въпросителни, но откритите стремена на погребани конници подсказва, че вероятно се отнася за прабългарски следи. В Археологическия музей в Кампобасо са посветени няколко зали, които разказват за ценните находки.

Първата част на семинара бе посветена на темата „Историята и археологията в музея“ и включваше поредица от изключително интересни и задълбочени доклади. Анна Влаевска представи изследване за присъствието на (пра)българите в Италия, разглеждайки случая Молизе през призмата на писмените свидетелства и културната памет. Проф. д-р Александър Николов се фокусира върху българската диаспора през VII век и мястото на Алцековите българи в нея. Археоложката Изабела Маркета представи специфичните аспекти на погребалния комплекс в Кампокиаро, а Сандра Гулиелми и Андреа Ди Мео демонстрираха иновативен подход чрез антропометрично изследване и 3D лицево-краниална възстановка на изложения в музея в Кампобасо (пра)български конник от Вичене-Кампокиаро.

Особен интерес предизвика представянето на д-р Мая Падешка, която запозна участниците с комикс изданието „L’eterno galoppo“ („Вечният галоп“) на италианския илюстратор Ратигер и обсъдиха възможностите за обмен на добри практики при създаването на образователни ресурси по история за българските училища в чужбина.

В раздела „Исторически паметници и архиви за българската история в Италия“ заместник-директорът на Национално издателство „Азбуки“ Венцислав Генков представи илюстрования пътеводител „Български маршрути в Италия“, издаден, от Българско училище „Асен и Илия Пейкови“, както и значимия труд „Освобождението на България през погледа на европейските медии“. Изследването, базирано на архивни материали на ватиканския официоз „Osservatore Romano“, разглежда ключови аспекти на Българския въпрос в периода 1876–1878 г. В дискусията активно участие взеха проф. Красимир Станчев и проф. Александър Николов.

Семинарът завърши с вдъхновяващо посещение на парка Джаниколо, където участниците отдадоха почит пред паметника на капитан Петко войвода и пред паметната плоча на българите гарибалдийци – символичен завършек на едно събитие, което обедини знание, памет и национално самосъзнание.

Проведеният семинар още веднъж доказа значимостта на сътрудничеството между институции, учени и образователни общности за съхраняването и популяризирането на българската история и култура по света.