Може би малко хора знаят, че на 2 януари 1897 г. с указ на княз Фердинанд на територията на село Враждебна е създадено военно кавалерийско депо, с което е поставено началото на военното използване на района. През 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон.
Днес е паметник на културата, който отразява фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20 век. Но едва 40 години по- късно, на 16 септември 1937 г., с Указ на цар Борис III се изпълняват полети от естествената писта край село Враждебна от това, което днес е най-голямото летище в България. Има обаче едно летище, което е може би първото туристическо, служило главно за извозване на туристи по днешното българско Черноморие. Става въпрос за Балчик, в Южна Добруджа, когато е бил все още е в пределите на кралство Румъния. Първите сведения за полети от Констанца до Балчик са от 1930 г. Летище Балчик се появява на картите през 1931 г, оттогава са и първите сведения за граждански полети до Белия град. Предназначението му е да обслужва кралския двор, политическия и стопанския елит на кралство Румъния.
Попаднах на уникални снимки и рекламни материали свързани с този период, когато през 30-те години на миналия век балчишкият бряг се превръща в „Брега на сладкия живот“ за много румънски аристократи и интелектуалци.
Съжалявам, че често медиите подминават такива важни новини като тази в курортния комплекс Албена през май 2024, където международни екипи от български и румънски студенти по архитектура, градоустройство и ландшафтен дизайн създадоха пет концепции за реактивация на гражданско-военното летище в Балчик.
Конкурсът се проведе в четири етапа, а оценяването на проектите се базира на 3 основни компонента – от архитектурна гледна точка, ландшафтно решение и архитектурно решение. Във форума участваха студенти от румънския университет „Йон Минку“ и Варненския свободен университет.
Във форума взеха участие доц. д-р арх. Пламен Петров, преподавател във ВСУ “Черноризец храбър”, както и арх. Владимир Попов, който сподели, че „ летището в Балчик оперира между 1936-40 година, като в месеците от май до октомври се извършват редовни полети от Букурещ през Добрич за Балчик. Запазени са исторически документи за тарифите, часовете и прелитанията. По-късно летището, като част от България се превръща във военно, за нуждите на авиацията по времето на Втората световна война. След войната летището продължава своята история като военно и в момента вече се използва като гражданско, ползва се и от военната авиация. Тук е едно от средищата за т.нар. генерална авиация – малките самолети, които оперират в България“.
Концепцията победител в конкурса е “Летище Балчик – Вратата на тихото гнездо на българското Черноморие”. В екипа участват Мария Пенева от България, Джорджан Преда и Миндеску Елиза-Мария от Румъния.
„Концепцията ни е за тишината, защото това е нещо, което кралица Мария е казала за Балчик – тук е тихо място за уединение, за почивка, за наслада. И така, ние взехме тази идея и я пренесохме на летището. То ще бъде място за общността, където може да дойде и да се наслади, да се отпусне и да се вдъхнови. А също така ще функционира като летище и все още ще бъде място за военната база“ – споделя Джордан Преда, студент в университет „Йон Минку”.
Интересно беше да попадна на видео архиви на румънската царица Мария в Балчик, както и нейни снимки преди полет за Балчик. Представете си каква невероятна гледка е било кацането на царския хидроплан, който се приземява точно пред „Тихото гнездо“ на брега на Балчик… Уникално! Днес обаче се молим да бъдат възстановени полети до Варна, за да може българският туризъм да проработи пълноценно… Липсва обаче държавата, липсват лидерите, които да вършат своята мисия с плам в сърцето… Жалко… Тъжна действителност на един заспал народ, с още по-заспали политици, които имат някакви други интереси… Слава Богу обаче, че има все още будни хора сред българските интелектуалци и бизнесмени, които не се предават, въпреки всичко. Специални благодарности на курортен комплекс Албена АД, че подкрепя финансово такива инициативи, за да покаже, че все пак някаква надежда в младите и бъдещето има!
