Първото туристическо летище по Българското Черноморие

Първото туристическо летище по Българското Черноморие

Може би малко хора знаят, че на 2 януари 1897 г. с указ на княз Фердинанд на територията на село Враждебна е създадено военно кавалерийско депо, с което е поставено началото на военното използване на района. През 1906 г. именно тук се извършват първите в България полети с балон.

Днес този обект е паметник на културата, който отразява практически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на ХХ век. Едва 40 години по-късно, на 16 септември 1937 г., с указ на цар Борис III започват полети от естествената писта край село Враждебна на това, което днес е най-голямото летище в България.

Съществува обаче едно летище, което вероятно е първото туристическо летище у нас и е служило главно за превоз на туристи по днешното българско Черноморие. Става въпрос за летището в Балчик, в Южна Добруджа, когато градът все още е бил в пределите на Кралство Румъния. Първите сведения за полети от Констанца до Балчик датират от 1930 г. Летище Балчик се появява на картите през 1931 г., а от същата година са и първите сведения за граждански полети до Белия град. Неговото предназначение е било да обслужва кралския двор, политическия и стопанския елит на Кралство Румъния.

Попаднах на уникални снимки и рекламни материали, свързани с този период, когато през 30-те години на миналия век балчишкият бряг се превръща в „Брега на сладкия живот“ за много румънски аристократи и интелектуалци.

Често медиите подминават важни новини като тази от курортен комплекс Албена през май 2024 г., когато международни екипи от български и румънски студенти по архитектура, градоустройство и ландшафтен дизайн създадоха пет концепции за реактивация на гражданско-военното летище в Балчик.

Конкурсът се проведе в четири етапа, а оценяването на проектите се базираше на три основни компонента – архитектурна концепция, ландшафтно решение и функционално-архитектурно решение. Във форума участваха студенти от румънския университет „Йон Минку“ и Варненския свободен университет.

Във форума взеха участие доц. д-р арх. Пламен Петров, преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър“, както и арх. Владимир Попов, който сподели:

„Летището в Балчик оперира между 1936 и 1940 г. В периода от май до октомври се извършват редовни полети от Букурещ през Добрич до Балчик. Запазени са исторически документи за тарифите, разписанията и извършените полети. По-късно летището, вече като част от България, се превръща във военно и обслужва нуждите на авиацията по време на Втората световна война. След войната то продължава своята история като военно летище, а днес се използва и за граждански цели, като същевременно обслужва и военната авиация. Тук се намира едно от средищата на т.нар. генерална авиация – малките самолети, които оперират в България.“

Концепцията победител в конкурса е „Летище Балчик – Вратата към тихото гнездо на българското Черноморие“. В екипа участват Мария Пенева от България, както и Джорджан Преда и Елиза-Мария Миндеску от Румъния.

„Нашата концепция е посветена на тишината, защото именно тя е едно от нещата, които кралица Мария свързва с Балчик – тихо място за уединение, почивка и наслада. Взехме тази идея и я пренесохме върху летището. То ще бъде пространство за общността – място, където хората могат да дойдат, да се отпуснат, да се вдъхновят и да се насладят на атмосферата. Същевременно ще продължи да функционира като летище и ще остане част от военната база“ – споделя Джорджан Преда, студент в университет „Йон Минку“.

Особено интересно беше да попадна на видеоархиви на румънската кралица Мария в Балчик, както и на нейни снимки непосредствено преди полет до града. Представете си каква невероятна гледка е било кацането на кралския хидроплан, който се е приводнявал точно пред „Тихото гнездо“ на брега на Балчик…

Въпреки предизвикателствата на времето, все още има хора, които носят светлина, визия и отговорност към бъдещето. Благодарение на курортен комплекс Албена АД подобни инициативи получават пълна подкрепа и вдъхновяват младите поколения, пазят историческата памет и доказват, че надеждата за България продължава да живее в смелите идеи и техните създатели.

Back To Top