Автор: Татяна Лекова

На 4 октомври 1366 г. започва походът на Амедей VI Савойски, граф на Савоя, приключил пред стените на град Варна. През 1366 г. по молба на императрица Ана Савойска флотът на графа от 14 кораба – предимно генуезки и марсилски, навлязъл в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на един от претендентите за византийския престол.

Превзети са Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър), където след сражението, ожесточени от смъртта на свои рицари и войници, хората на графа се отдават на грабежи и убийства, като налагат високи глоби и данъци на населението. Но опитът за превземането и на Варна се проваля. На 25 октомври кръстоносците пристигат пред Варна и изпращат преговарящи, за да се предаде градът. Варненци обаче нямат ни най-малко намерение да се предават, въпреки че славата на амедейци от Несебър вече се разнася по крайбрежието.

Срещу рицарите, генуезците и наемниците на графа се сражават варненци, венецианци (които имат силни позиции и търговски интереси в града), немски наемници и войници на деспот Добротица, изпратени на помощ. Царят в Търново не се намесва пряко във войната. Рицарите и генуезците завземат Галата, но стените на Варна са все така непристъпни. Според един от летописите наемниците от двете страни – французи, англичани и немци, гърци и италианци – се надвикват един-друг под и от стените, като си разменят обидни епитети и шеги, а някои от тях се познавали и лично от други „операции“ в Европа и Изтока.

След една схватка градското опълчение на Варна и наемниците, които се бият на негова страна, извършват набег в Галата, успяват да пленят седем рицари със свитите им (маршала на Бургундия Гуидо дьо Пантарлие, Бартоломео Балуфер и други рицари) и да ги заточат в Провадия за откуп и като разменна монета. Зеленият граф е принуден да започне преговори с гарнизона на града, както и да изпрати посланици до царя в Търново и деспот Добротица в Калиакра за освобождението на Йоан V Палеолог. Посолството сполучва в мисията си, тъй като никой нямал полза от войната. Докато траят преговорите, местните и новодошлите се сближават и започват търговия. Амедеевите рицари, служители и моряци влизат в пряк контакт с варненски жители от различни прослойки и професии. Сметководната книга на ковчежника на експедицията, граф Антонио Барбери, в подробности разкрива различни случаи на взаимоотношения. За плавания на кратки разстояния били използвани услугите на варненски лодкари и моряци. Застудяването на времето принудило мнозина от рицарите и войниците на графа да потърсят услугите на местни шивачи и кожухари за закупуването или за изработката на шапки, мантели и кожуси.

От Варна било закупено жито за прехраната на войската и моряците. Интерес представлява покупката на преводача на граф Паоло Венециански и магистър Джовани. Единадесет тетрадки хартия и шише мастило, закупени във Варна от неизвестен търговец, са били предназначени за писане на писма до българските владетели и пратениците, проводени от тях. На някакъв варненски грък бил платен половин флорин за превеждането от италиански на гръцки език и написването на две писма, които графът изпратил на деспот Добротица. Любопитство предизвиква и друго сведение. Според него някакъв човек от Варна набил съпругата на Амедеевия служител Стефан Марешал. Когато бил заловен, по нареждане на господин Франческо ди Монтегеле варненецът бил принуден да плати като глоба немалката сума от 4 флорина.

По-късно генуезката флота и графът се оттеглят в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристига и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амедей е изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход, и е принуден да се върне в родината си. Малко по-късно, благодарение на брака си (Добротица е женен за дъщерята на регента в Константинопол, дук Алексий Апокавкс), участието си в гражданските войни, интригите във византийската столица и Търново, но най-вече благодарение на добрата си дипломация с Византия и Търновското царство, Добротица получава като подаръци много от градовете по черноморското крайбрежие, като слага ръка дори на Несебър на юг. Граф Амедей умира след неуспешен щурм срещу Неапол по време на един от поредните си походи. Според едни – от чума, а според други – от суетност, понеже използваното от него лекарство против плешивост се оказва отровно. Цар Симеон Сакскобурготски е далечен далечен пра-пра-внук на графa на Савоя по линия на княгиня Клементина Орлеанска, майката на Фердинанд.