Подводна археология по Черно море: Потънали селища и римски кораби – скрити глави от общата ни история

Римски кораб от Black Sea MAP (photogrammetric model) – източник: Black Sea MAP / University of Southampton

Представете си дъното на Черно море като огромен, естествен музей, където времето е спряло. Благодарение на уникалните условия – липса на кислород под 150–200 метра дълбочина (аноксична среда) – дървото не гние, въжетата остават здрави, а корабите изглеждат почти като вчера потънали (Pacheco-Ruiz et al., 2019). Това е „мъртвата зона“, която превръща Черно море в един от най-добре запазените подводни архиви в света. За Via Pontica тази история е особено ценна: тя ни показва как римската империя, родена в Италия, се простира до бреговете на Тракия и Понт, свързвайки култури, търговия и ежедневие през хилядолетия.

Проектът Black Sea MAP (2015–2019), воден от Университета в Саутхамптън (Великобритания) в партньорство с българския Център за подводна археология в Созопол и други институции, откри над 65 корабокрушения от 4 век пр. Хр. до 19 век сл. Хр. в българската икономическа зона (Pacheco-Ruiz et al., 2019; Black Sea MAP Project). Сред тях – римски търговски кораби с амфори за вино, масло и маслини, които свидетелстват за интензивната търговия между Италия, Тракия и Понтийското крайбрежие. Един от най-впечатляващите е почти 2000-годишен римски кораб (около 1 век сл. Хр.), открит през 2017 г. на дълбочина над 2000 м (Archaeology in Bulgaria, 2017; BBC News, 2018). Той е изключително запазен: товарът от амфори е в носовата част, кухнята с плочки и глинени съдове е цяла, дори въжета и части от рангоут са оцелели. Тези находки ни разкриват как римските кораби са пренасяли стоки от италианските провинции до черноморските пристанища, поддържайки икономическата мрежа на империята.

Не по-малко вълнуващи са потъналите селища. През 2017 г. екипът откри и разкопа раннобронзово селище край устието на река Ропотамо (южно от Бургас), на 2,5 м под днешното морско дъно (Black Sea MAP Project). То датира от около 3000–2500 г. пр. Хр. и включва останки от дървени къщи, огнища и керамика. Когато морето се е покачило след последния ледников период, селището е изоставено, а долината се превръща в залив – първо за гръцки колонисти от архаичния период, после за византийски моряци и османски кораби. Това е класически пример за адаптация на хората към променящата се среда – процес, който днес ни кара да се замислим за климатичните промени и нашето общо европейско минало.

Амфори от римски корабокрушение – източник: archaeologyinbulgaria.com

По-близо до брега, в района на Несебър (древна Месамбрия) – UNESCO обект – подводните проучвания разкриват потънали части от гръцката колония (Balkan Heritage Field School, 2026). Градът, основан от дорийски гърци в края на 6 век пр. Хр., днес има подводни структури на дълбочина 1,5–6 м: укрепления, пристанища и сгради, засегнати от колебанията на морското ниво. Тук се провеждат ежегодни полеви школи (като Balkan Heritage Field School), където студенти изучават подводна фотография, фотограметрия и 3D моделиране. Тези открития ни напомнят как гръцките колонии по Понта (като Аполония Понтика/Созопол) са били мост между Елада, Тракия и по-късно Римската империя.

Римските кораби често носят амфори – типични за транспорт на вино и масло. В Черно море са открити стотици такива, включително в късноримски търговски кораб от западните региони. Търговията е била двупосочна: от Апенините – вино, керамика, метали; от Тракия и Понт – зърно, кожи, роби, риба. Това е част от общата европейска икономика, където италианските стилове и технологии се смесват с местните традиции.

Подводни разкопки в Несебър/Созопол – източник: Balkan Heritage или BBC Reel

От туристическа гледна точка подводната археология предлага виртуални турове и 3D реконструкции (като тези от Black Sea MAP). В Созопол и Несебър музеите показват амфори и артефакти, а дайвингът в защитени зони позволява да се види „живият“ музей. През 2025–2026 г. продължават проучвания в района на Созопол (Аполония Понтика), където се търсят още следи от гръцки и римски пристанища.

В заключение, Черно море не е просто вода – то е портал към миналото, където римски кораби и потънали селища ни разказват за връзките между Италия, Тракия и Европа. Със своите научни открития и туристически потенциал, тези подводни съкровища идеално се вписват в мисията на Via Pontica – да правим историята жива, достъпна и вдъхновяваща. Ако сте по българското Черноморие, потопете се (виртуално или реално) и оставете морето да ви разкаже своите тайни.

Основни източници

Pacheco-Ruiz, R. et al. (2019). Deep sea archaeological survey in the Black Sea – Robotic documentation of 2,500 years of human seafaring. Journal of Archaeological Science: Reports. Достъпно на: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0967063719302328 (посетено на 26.02.2026).
Archaeology in Bulgaria (2017). Archaeologists Discover Perfectly Preserved 2000-Year-Old Roman Ship… Достъпно на: https://archaeologyinbulgaria.com/2017/10/15/… (посетено на 26.02.2026).
Black Sea MAP Project (University of Southampton). Достъпно на: https://www.southampton.ac.uk/research/institutes-centres/centre-for-maritime-archaeology/black-sea-map (посетено на 26.02.2026).
BBC News (2018). Shipwreck found in Black Sea is ‘world’s oldest intact’. Достъпно на: https://www.bbc.com/news/world-europe-45951132 (посетено на 26.02.2026).

Автор: Милен Акълиев