В статията си „Нови данни за живота и делото на Петър Парчевич“ Иван Петканов пише, че изследователи, които са се занимавали с живота и делото му дълго време не са били наясно с това къде всъщност е погребан великият българин. Знаели са, че е починал на 23 юли 1674 г. в Рим. Петканов добавя в тази връзка, че Фортунат Бакалски, млад български монах от ордена на капуцините, успява да открие гроба на Петър Парчевич. Тъй като по времето, когато марцианополският общественик е работил в Молдавия (Молдова), страната е попадала под юрисдикцията на Конгрегацията за разпространение на вярата, е било логично, когато е пристигнал в Рим да е бил настанен в сградата на Конгрегацията, която ,,се намира в чертите на енорията Sant’Andrea delle Fratte (св. Андрей при плетищата)”. (Петканов, 1982, 65 стр.) От тук следва, че енорийският свещеник на църквата трябва да има грижата за опелото и погребението на Петър Парчевич. Логично е както и засяга Иван Петканов да има информация за погребението и гробът в старите регистри на Sant’Andrea delle Fratte. Именно при проверката, която прави Фортунат Бакалски се установяват няколко неща – в документа, който е цитиран в статията на Петканов се упоменава, че Петър Парчевич е починал на 23 юли 1674 г. Интересно е, че там има данни, които са исторически неточни. Според Иван Петканов това се дължи на недостатъчната осведоменост на енорийския свещеник Силвестър Дзамбелус. Има грешка и във възрастта на покойника. (Петканов, 1982, 66 стр.)
В документа още пише, че тялото му е било погребано в тази църква (Sant’Andrea delle Fratte), ,,ante sacellum Divi Patriarchae nostri Francisci (пред олтаря или параклиса, на нашия божествен патриарх Франциск)”. (Петканов, 1982, 67 стр.)
Авторът на статията пише още, че ,,пред трапазана (решетката пред олтаря) се намират два гроба. Подът на черквата е покрит с големи плочи, две от тях – едната с надпис на някой си Пианези, починал през 1862 г., а другата без надпис покриват именно тези два гроба. В един от тези гробове е било положено тялото на Парчевич. В нашия документ е отбелязано само, че Парчевич е бил погребан в гробницата на семейство Валтроти […]. Няма обаче следа от някакъв надпис върху плочата нито на името на Валтроти, нито на името на Парчевич.” (Петканов, 1982, 67 стр.)
Интересно е всъщност кои са семейство Валтроти и защо бележитият българин е бил положен в тяхната гробница? В статията на Петканов се споменава, че в книгите на покойниците на Sant’Andrea delle Fratte се среща на четири места за покойните членове на Валтроти: бащата – билкар и парфюмер в Рим, майката и двамата им синове. Било е отбелязано, че имат и дъщеря (когато всички членове са били живи през 1655 г.), но след смъртта и на четиримата за нея не се споменава повече никъде. Оказва се, че е останала една свободна гробница,,,следователно […] Духовното началство ще е смятало за удобно да бъде положено в нея тялото на Парчевич.” (Петканов, 1982, 67 стр.) Според Петканов е било възможно да е имало някакъв надпис, но е липсвала каквато и да е следа от него. Той още пише, че когато се е разбрало за откритата информация, свързана с гроба на Парчевич той и други изследователи са предприели ,,щателни изследвания” – плочите били вдигнати и ,,открити гробовете’’, но не са намерили никакви следи от останките му. Според него е възможно костите му да не са били оставени там, да са били преместени в обща гробница, каквато е имало в двора на църквата. Според Фортунат Бакалски върху гробница е била изобразена думата charitas (милосърдие), което загатва, че бил погребан по милост. Иван Петканов смята, че има възможност да пише това, защото Парчевич е бил ,,извънредно” беден и не е ,,имало, с какво да се посрещнат разноските за други извънредни и специални надписи”. Той добавя, че документа завършва с ex charitate, което значи ,,именно ,,по милост”, безплатно или ,,по бедност”, както казва народа”. (Петканов, 1982, 68 стр.)
През 1974 г. по случай 300-годишнината от смъртта на Петър Парчевич1е поставена ,,с подобаващо тържество възпоменателна плоча на гроба на този именит българин, на този всеотдаен и верен син на народа”, както го описва Иван Петканов. (Петканов, 1982, 67 стр.)
Библиография:
Димитрова, М. Петър Парчевич – най-бележитият българин на 17-ти век. Независимост. 23. 07.2025. https://nezavisimost.bg/petar-parchevich-nay-belezhitiat-balgarin-na-17-ti-vek/ (към 13.04.2026) / Петканов, И. Нови данни за живота и делото на Петър Парчевич. Известия на българското историческо дружество. Кн. XXXIV. 1982. / Димитрова, М. Петър Парчевич – най-бележитият българин на 17-ти век. Независимост. 23. 07.2025. https://nezavisimost.bg/petar-parchevich-nay-belezhitiat-balgarin-na-17-ti-vek/ (към 13.04.2026)
