Автор: Яна Пухлева

Ако трябва да говорим за добре забравени имена в българската история, със сигурност можем да отбележим Стоян Шангов и отец Дамян Гюлов. До тях достигнах не от учебниците по история или литература, а благодарение на една тяхна книга – ,,Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III”. Намерих за много интересен предговора към книгата, който са оставили двамата интелектуалци. Но преди да се насоча към него, е редно да представя авторите и тяхното обществено дело. Биографичните данни целят да запознаят читателя с историческия контекст и мотивацията на двамата, останали по някаква причина в сянката на други по-известни техни съвременници.

Стоян Стойков Шангов е български общественик и журналист. Той е роден в село Ениджия (Лозенградско) през 1867 година. Издава един от най-значимите български вестници от началото на XX в. – „Вечерна поща“. Известно е, че той започва да публикува в местните вестници в Пловдив, като неговите материали силно се харесват и това го насочва към бъдеща професия – журналистиката. Печели популярност с хумористичния си вестник „Глад“ (1896), който обаче не просъществува дълго. След това работи като редактор на друг вестник, а след време издава и вестниците „Фенер“ и „Дяволско шило“. През 1899 г. излиза два пъти в седмицата в-к „Поща“, на който е главен редактор. Година по-късно започва да издава в-к „Вечерна поща“ в сдружение с двама висши чиновници. Вестникът предизвиква голям интерес и дори започва да се търси в чужбина (Михайлова, 2025, с. 155).

В статията си „Стоян Шангов – синът на Тракия, от Ениджия до „Вечерна поща“ Златка Михайлова коментира: „Конкуренцията на създадения през 1902 г. вестник „Дневник“ превърнала „Вечерна поща“ в напълно модерно издание, списван по западноевропейски образец, с голямо влияние в обществения живот. Той често бил цитиран в западния печат. С неговата голяма тежест в обществото се е съобразявал дори цар Фердинанд I. Според изследователя на българския печат д-р Борис Андреев, за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите“ (Михайлова, 2025, с. 155).

През 1908 г. поради настъпил конфликт Шангов е заменен като главен редактор, а година по-късно така успешният вестник спира да съществува. Но това не е краят на творческия му път. Познанията му по българска история, литература, драматургия, интересът му към езикознанието и археологията, както и владеенето на редица чужди езици му помагат да издаде българо-турско-френски разговорник и книгата си „История на българите – произход и първи владетели“. Вероятно поради интереса си към българската история и проблема за произхода на българите (както се вижда в предговора на книгата) той се запознава с отец д-р Дамян Гюлов, но това е по-скоро предположение за това как се срещат двамата.

Отец д-р Дамян Гюлов е роден на 4 април 1886 г. в село Секирово, Пловдивско. Израснал е в среда на католици. Началното си образование получава в родното си село, а прогимназиалния и гимназиалния етап завършва заедно с брат си в Сан Стефано. Там и двамата се замонашват. След това заминават за Буджа (близо до Смирна, Мала Азия), а по-късно – и за Венеция. В статията си Венета Домусчиева отбелязва, че „в Буджа […] изучават две години философия и две години богословие – херменевтика, библейски познания и църковна , както и всесветска история.

През 1908 г. в Рим е основан международен колеж, затова семинарията от Сан Стефано и философският и богословски институт трябвало да бъдат прехвърлени във Венеция. Ето защо випускът на отец Дамян заминава да завърши своето образование във Венеция“ (Домусчиева, 2014, с. 32).

През 1911 г. от висшето ръководство на Ордена на капуцините го изпращат в Рим, за да следва в Грегорианския университет. Много интересно ми беше да прочета, че въпреки забраната за посещение в колежа (без изрично позволение), той е получил разрешение да гостува на Пенчо Славейков и Мара Белчева, които по това време са пребивавали във Вечния град, а също така да поддържа връзка с хора от българската легация в Рим.

През лятото на 1914 г. Дамян Гюлов се явява на изпит no богословие. След много доброто му представяне той получава диплома, която му дава право да преподава богословие и философия в католически университети, семинарии и др. Става доктор по богословие и философия. Преди да напусне Рим, получава наставление от папа Пий Х и кардинала на Конгрегацията за разпространението на вярата Джироламо Мария Готи да започне да издава католически вестник и католическа книжнина, след като се завърне в България, което и прави.

Но да се върнем към предисловието на книгата „Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III“. В него авторите много интересно говорят за историята на България. За това как тя бива забравяна и потулвана, за да обслужва чужди интереси. Но е важно да се спомене, че те откриват данни, които са свързани с нашето минало и произход и са пазени „въ Ватикана, въ Patristica Latina, въ Archivio dello stato di Venezia, въ Бритишъ Миузеумъ, най-послѣ във писмата на Калояна до Папата, въ които той заявява келтолатинския произходъ на своя домъ и своя народ“ (Шангов, Гюлов, 1921).

Библиография: Българската следа: „Стоян Шангов – незаглушаемият публицист“ <https://www.bgsleda.com/lichnosti/stoyan_shangov/

Домусчиева, В. „Отец д-р Дамян Гюлов (1886-1962):От Грегорианския университет до следствието на Държавна сигурност“.// Християнство и култура.

Михайлова, З „Стоян Шангов – синът на Тракия, от Ениджия до ,,Вечерна поща“. Сборник Тракия. Т. XIII. Хасково. 153-160 стр. <https://macedonia.kroraina.com/tr/13/trakija_13_2025_8.pdf> (прегледан 27.02.2026)

Шангов С. С., Гюлов Д.„Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III“. София:Издателство ,,И. Амбилъ”1921.