Автор: Яна Пухлева

Ако трябва да говорим за добре забравени имена в българската история, със сигурност можем да отбележим Стоян Шангов и отец Дамян Гюлов. До тях достигнах не от учебниците по история или литература, а благодарение на това, че ми попадна една тяхна книга – ,,Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III”. Намерих за много интересен предговора към книгата, който са оставили двамата интелектуалци. Но преди да се насоча към него е редно да представя авторите и тяхното обществено дело. Биографичните данни, целят да запознаят читателя с историческия контекст и мотивацията на двамата, останали по някаква причина в сянката на други по-известни техни съвременници.

Стоян Стойков Шангов е български общественик и журналист. Той е роден в село Ениджия (лозенградско) през 1867 година. Издава един от най-значимите български вестници от началото на XX век – ,,Вечерна поща”. Известно е, че той, започва да публикува в местните вестници в Пловдив, като неговите материали силно се харесват и това го насочва към неговата бъдеща професия – журналистиката. С хумористичния си вестник ,,Глад” (1896) печели популярност, но той не просъществува дълго. След това работи като редактор на друг вестник, след време издава още в. ,,Фенер” и ,,Дяволско шило”. През 1899 г. излиза два пъти в седмицата вестник ,,Поща”, на който е главен редактор. Година по-късно започва да издава вестник ,,Вечерна поща” в сдружение с двама висши чиновници. Вестникът предизвиква голям интерес и дори започва да се търси в чужбина (Михайлова, 2025, с. 155).

В статията си ,,Стоян Шангов – синът на Тракия, от Ениджия до ,,Вечерна поща” Златка Михайлова коментира: ,,Конкуренцията на създадения през 1902 г. вестник „Дневник“ превърнала „Вечерна поща“ в напълно модерно издание, списван по западноевропейски образец, с голямо влияние в обществения живот. Той често бил цитиран в западния печат. С неговата голяма тежест в обществото се е съобразявал дори цар Фердинанд I. Според изследователя на българския печат д-р Борис Андреев, за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.” (Михайлова, 2025, с. 155).

През 1908 г. поради настъпил конфликт и Шангов е заменен като главен редактор. А година по-късно така успешният вестник спира да съществува. Но това не е краят на творческия му път. С познанията си по българска история, литература, драматургия и интереса му към езикознание и археология, заедно с познанията му по редица езици му помагат да издаде българо-турско-френски разговорник, книгата си „История на българите – произход и първи владетели”. Вероятно поради интереса си към българската история и проблема за произхода на българите (както се вижда в предговора на книгата) се запознава с отец д-р Дамян Гюлов, но това е чисто и просто спекулация, не намерих достоверна информация за това как се срещат двамата.

Отец д-р Дамян Гюлов е роден на 4 април 1886 г. в село Секирово, Пловдивско. Израснал е в кръг от католици. Началното си образование получава в родното си село. А прогимназиален и гимназиален етап завършва заедно с брат си в Сан Стефано. Там и двамата се замонашват. След това заминават за Буджа (близо до Смирна, Мала Азия), а по-късно и за Венеция. В статията си Венета Домусчиева отбелязва, че ,, в Буджа […] изучават две години философия и две години богословие – херменевтика, библейски познания и църковна , както и всесветска история.

През 1908 г. в Рим е основан международен колеж, затова семинарията от Сан Стефано и философският и богословски институт трябвало да бъдат прехвърлени във Венеция. Ето защо випускът на отец Дамян заминава да завърши своето образование във Венеция.” (Домусчиева, 2014, с. 32).

През 1911 г. от висшето ръководство на Ордена на капуцините го изпращат в Рим, за да следва в Грегорианския университет. Много интересно ми беше да прочета, че въпреки забраната за посещение в колежа (без изрично позволение), той е получил разрешение да гостува на Пенчо Славейков и Мара Белчева, които по това време са пребивавали във „Вечният град”. А също така да поддържа връзка с хора от българската легация в Рим като Димитър Ризов, Найден Геров и др.

През лятото на 1914 г. Дамян Гюлов се явява на изпит no Богословие. След много доброто му представяне той получава диплома, която му дава право да преподава богословие и философия в католически университети, семинарии и др. Става доктор по богословие и философия. Преди да напусне Рим получава наставление от папа Пий Х и кардинала на Конгрегацията за разпространението на вярата Джироламо Мария Готи да започне да издава католически вестник и да издава католическа книжнина след като се завърне в България, което и прави.

Но да се върнем към предисловието на книгата ,,Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III”. В него авторите много интересно говорят за историята на България. За това как тя бива забравяна и потулвана, за да обслужва чужди интереси. Но е важно да се спомене, че те откриват данни, които са свързани с нашето минало и произход и са пазени ,,въ Ватикана, въ Patristica Latina, въ Archivo delo stato di Venezia, въ Бритишъ Миузеумъ, най-послѣ във писмата на Калояна до Папата, въ които той заявява келтолатинския произходъ на своя домъ и своя народ” . (Шангов, Гюлов, 1921).

Библиография: Българската следа. (2022): ,,Стоян Шангов – незаглушаемият ублицист”<https://www.bgsleda.com/lichnosti/stoyan_shangov/Домусчиева, В. (2014): “ Отец д-р Дамян Гюлов (1886-1962):От Грегорианския университет до следствието на Държавна сигурност “. Християнство и култура. Брой 9. стр. 31-48 / Михайлова, З. (2025): ,,Стоян Шангов – синът на Тракия, от Ениджия до ,,Вечерна поща”. Сборник Тракия. Том XIII. Хасково. 153-160 стр. <https://macedonia.kroraina.com/tr/13/trakija_13_2025_8.pdf> (27.02.2026) / Шангов С. С., отец Гюлов Д. (1921): ,,Епохата на Асеневци. Писма на Калояна до Инокентий III”. Издателство ,,И. Амбилъ”. София