От 26 до 28 март 2026 г. в Националния археологически музей на Древна Капуа в Санта Мария Капуа Ветере ще се проведе международната научна конференция „Тракийската цивилизация в българския и европейския историко-културен контекст. Митът за Спартак – символ на безсмъртието“. Събитието се организира от Катедрата по литературни, езикови и сравнителни изследвания към Университета „Л’Ориентале“ в Неапол и събира учени и специалисти от различни научни области.
Конференцията се подготвя повече от година и е част от инициативите, свързани с честванията на 2500 години от основаването на Неапол. Основната ѝ цел е да създаде пространство за научен диалог и обмен на идеи между изследователи от Италия и България, като се разгледат общите исторически и културни връзки между римската традиция на Неапол и древното наследство на българските земи.
В събитието участват редица музеи, културни институции, асоциации и университети от двете страни. Те ще обсъждат съвременни методи за изследване, опазване и популяризиране на историческото и културното наследство. Особено внимание ще бъде отделено на възможностите за бъдещо сътрудничество в областта на научните изследвания, обмена на преподаватели и специалисти, както и съвместни археологически проекти.
Основни тематични направления
Научната програма на конференцията е организирана в четири основни тематични области:
- Историко-археологически извори за траките
- Траките и тяхното наследство: паметници, език и култура
- Легендарната фигура на Спартак в историята и археологията
- Образът на Спартак в литературата и визуалните изкуства
Първите две направления са посветени на древния народ на траките, населявал земите на днешна България и съседните региони. Тракийските племена обитават тези територии още през гръко-римската епоха, а впоследствие постепенно изчезват от историческата сцена в периода на ранносредновековните славянски нашествия срещу Византийската империя.
През последните десетилетия изследването на тракийската цивилизация привлича вниманието на учени от различни дисциплини — археология, история, класическа филология, индоевропеистика, културология, етнография и музикология. Съвременните научни изследвания се развиват основно в две направления. От една страна, специалистите по тракология и славистика анализират неславянските елементи в българската култура, а от друга — историците на античността се стремят да систематизират и обяснят материалните и духовните елементи на културата и манталитета, наследени от траките.
Спартак – историческа и културна фигура
Другите две тематични направления са посветени на личността на Спартак — една от най-емблематичните фигури на античната история. Неговият образ е свързан с Третата робска война (73–71 г. пр. Хр.), когато въстаналите роби се противопоставят на Римската република.
Историята на гладиатора Спартак, белязана от борба, смелост и стремеж към свобода, вдъхновява през вековете множество писатели, художници, режисьори и обществени движения. Затова конференцията ще разгледа не само историческите и археологическите аспекти на неговата биография, но и културните интерпретации на неговия образ в литературата, киното и изкуствата.
Интердисциплинарен научен форум
Конференцията има ясно изразен интердисциплинарен характер. В нея ще участват специалисти по римска и балканска история, тракология, класическа археология, индоевропейска и славянска филология, сравнително литературознание, медийни изследвания, история на изкуството, кино и музикология.
Целта на форума е да насърчи създаването на дългосрочно българо-италианско научно сътрудничество чрез бъдещи конференции, академични обменни програми, професионални курсове и съвместни археологически разкопки в избрани райони на двете страни.
Културна програма
Освен научните панели, програмата на конференцията предвижда и редица културни събития. Участниците ще имат възможност да гледат документален филм, посветен на историята на Спартак, както и да посетят археологически обекти и разкопки в региона.
Заключителният ден ще завърши с културно-историческа обиколка в района на Капуа, която включва посещение на Кампанския амфитеатър, домуса на Конфулей, Бронзовата работилница и Митреума.
