Сред хълмистите земи в района на Попово се издигат останките на една древна крепост, позната днес като Ковачевското кале. Макар времето да е заличило много от нейната история, археологическите и историческите сведения показват, че тя е заемала важно място в мрежата от пътища и укрепления, когато днешните български земи са били част от Римската империя.

Калето се е намирало приблизително на 65 километра по пътя между двете важни селища Никополис ад Иструм и Марцианопол. Това стратегическо разположение предполага, че укреплението е изпълнявало ролята на наблюдателен и защитен пункт, контролирал движението и е осигурявал сигурността по важния път между двете населени места.

Крепостта става известна на българската археологическа наука благодарение на проучванията на Карел Шкорпил, който я описва като триъгълник с отнет връх. Нарича го на името на близкото село Ковачовец, но засега все още остава непознато истинското име на крепостното съоръжение. По протежението на цялата крепост той локализира 17 кули, 13 от които с U-образна форма и четири кръгли – в ъглите. Чешкият изследовател отбелязва и две порти, фланкирани от две U-образни кули – върху западната и върху североизточната крепостна стена. Още тогава Шкорпил отбелязва, че укреплението се използва за каменоломна за сгради в Попово и близките села (Шкорпил 1914, 16-17).

През следващите десетилетия е публикувана информация за различни паметници, произхождащи от крепостта и близките околности (Велков 1928 – 1929: 377; Дремсизова 1965: 46-47; Овчаров 1966: 41-22; Морфова 1971: 22-25).

През 1965 г. се извършва корекция на пътя, свързващ Попово и Бяла, и

е засегната ъгловата кула, която днес попада под трасето му. През 1972 г. при строеж на трафопост строители се натъкват на 17 пещи за вар, разположени в околностите на крепостта. В една от тези пещи са открити фрагменти от начупена мраморна олтарна маса и пет мраморни колонки, изпълняващи ролята на крачета. Тогава се прокарва идеята, че в крепостта е била изградена голяма раннохристиянска базилика (Атанасов 1981: 45-50; Стойков 2010, 14).

Редовните археологически проучвания започват през 1990 г. и с известни прекъсвания продължават вече над 30 години. В резултат на кампаниите са разкрити над 200 метра от крепостната стена, пет от кулите с U-образна форма, западната порта, потерна и стълби, водещи към площадка на куртината.

Проучванията на западната порта започват през 1992 г. По своето архитектурно решение тя наподобява портите на крепостта при Разград. Основните елементи са били катаракта, пропугнакулум и двукрила дървена врата (Дончева и др. 1994: 70-71; Дончева 2002: 220-222). На базата на откритите материали и строителна техника, изграждането на фортификацията на Ковачевско кале се отнася към първата четвърт на IV в. (Дончева, Стойков 1999: 70-71; Дончева и др. 2007: 291, Rusev 2007; Стойков 2010: 6-7).

През 1999 г. се провеждат първите проучвания във вътрешността на обекта. В резултат на това са разкрити две сгради, едната от които е определена като административна, с представителен характер (Дончева, Стойков 2001, 89-90; Дончева 2002, 223).

През периода 2014-2016 година частично е проучена сграда, разположена източно от западната крепостна стена, северно от входа, която представлява хореум. Тук има изграден портик, за да могат товаро-разтоварните дейност на зърното да се извършват винаги на сухо (Александров 2017, 15-20).

През 2017 г. започва проучването на засегнатия през 2003 и 2013 г. бански комплекс. В резултат на пет последователни кампании са изяснени основните помещения и преустройства на комплекса. Целият комплекс се състои от три верижно разположени помещения и префурниум. Най-южното помещение е изпълнявало ролята на калдариум. Запазена е малка част от тухлените колонки. Първоначално в южната част е имало малко басейнче, което на по-късен етап е демонтирано и преустроено в префурниум. Следващото помещение в северна посока е тепидариумът. Чрез два големи отвора под нивото на суспензурата се е извършвало преминаването на горещия въздух от калдариума в тепидариума, а най-северното помещение е фригидариумът с вход откъм via Sagularis. В югозападния ъгъл е запазен малък басейн в екседра (Александров 2019: 8-12). Построяването на тази част от комплекса се датира във втората четвърт на IV в.

Всъщност via Sagularis не е голям римски път. Той е вътрешен път и преминава през Балканите, за да обслужва римските военни лагери и крепости. Неговите основни функции са да позволява на войниците бързо да достигат до крепостните стени, да улеснява придвижването на военни части по периметъра на укреплението и да свързва кулите, портите и другите отбранителни съоръжения.

Обикновено този път се е намирал непосредствено зад защитния вал или стена и е обикалял целия лагер. Името на пътя идва от латинската дума sagum, която означава военен плащ на римските войници. Затова via Sagularis може да се тълкува като: „пътя на войниците с плащове“ или по-общо – военния път покрай крепостните стени.

На Балканите via Sagularis не е конкретен географски път, а част от планировката на много римски крепости и военни лагери. Такива са съществували в провинции като Мизия, Тракия и Дакия. В тези лагери планировката е била строго организирана и е включвала няколко основни улици, сред които: via Praetoria, via Principalis, via Decumana, Via Sagularis.

Как е изглеждала североизточната част на комплекса, е трудно да се каже, тъй като тук са разкрити основите на две базилики. По-ранната е проучена през 2021 г. и се приема, че е изградена скоро след Готските войни. Базиликата е трикорабна, едноапсидна, като са открити постаменти за колони, които разделят вътрешно пространство на три части. Открит е частично запазен подиум, изпълняващ ролята на амвон. Тук са открити също мраморен капител и колонка напълно идентични с откритите през 1972 г. в пещ за вар. Това доказва, че олтарната маса е била разположена в този храм (Александров, Станчев). Базиликата съществува до средата на V в., когато е разрушена от хунските набези. През VI в. на това място е изградена ранновизантийска базилика, която повтаря строителните линии на по-ранната. Основите ѝ са вкопани и разрушават тухления под на по-ранната базилика. Тя също е трикорабна едноапсидна, като корабите са разделени от два каменни стилобата (Александров, Станчев 2021, 776). В източната част на северния кораб е изградена четирилистна писцина, с кръгъл отвор на басейн. На дъното му е открита кана с ойноховидно устие и две несиметрично разположени дръжки, което най-вероятно е използвано при кръщене (Александров, Станчев).