Сред хълмистите земи в района на Попово се издигат останките на една древна крепост, позната днес като Ковачевското кале. Макар времето да е заличило много от нейната история, археологическите и историческите сведения показват, че тя е заемала важно място в мрежата от пътища и укрепления, когато днешните български земи са били част от Римската империя.

Калето се е намирало приблизително на 65 километра по пътя между двете важни селища Никополис ад Иструм и Марцианопол. Това стратегическо разположение предполага, че укреплението е изпълнявало ролята на наблюдателен и защитен пункт, който е контролирал движението и е осигурявал сигурността по важния път между двете населени места.

Крепостта става известна на българската археологическа наука благодарение на описанието на Карел Шкорпил, който я описва като триъгълник с отнет връх. Нарича го на името на близкото село Ковачовец, но засега все още остава непознато истинското име на крепостното съоръжение. По протежението на цялата крепост поставя 17 кули, 13 от които с U-образна форма и 4 в ъглите с кръгла. Чешкият изследовател поставя и две порти, фланкирани от две U-образни кули, върху западната и върху североизточната крепостни стени. Още тогава Шкорпил отбелязва, че крепостта се използва за каменоломна за сгради от Попово и близките села (Шкорпил 1914, 16-17).

През следващите десетилетия са публикувани различни паметници, произхождащи от крепостта и близките околности (Велков 1928/29, 377, Дремсизова 1965, 46-47; Овчаров 1966, 41-22; Морфова 1971, 22-25).

През 1965 г. се извършва корекция на пътя, свързващ Попово и Бяла, с което е засегната ъгловата кула, която днес попада под трасето му. През 1972 г. при строеж на трафопост строители се натъкват на 17 пещи за вар, разположени в околностите на крепостта. В една от тези пещи са открити фрагменти от начупена мраморна олтарна маса и пет мраморни колонки, изпълняващи ролята на крачета. Тогава се прокарва идеята, че в крепостта е изградена голяма раннохристиянска базилика (Атанасов 1981, 45-50; Стойков 2010, 14).

Редовните археологически проучвания започват през 1990 г. и с известни прекъсвания продължават вече над 30 години. В резултат на кампаниите са разкрити над 200 метра от крепостната стена, пет от кулите с U-образна форма, западната порта, потерна и стълби, водещи към площадка на куртината.

Проучванията на западната порта започват през 1992 г. По своето архитектурно решение тя наподобява портите на крепостта при Разград. Основните елементи са били катарактата, пропугнакулума и двукрила дървена врата (Дончева и др. 1994, 70-71; Дончева 2002, 220-222). На база откритите материали и строителна техника, изграждането на фортификацията на Ковачевско кале се отнася към първата четвърт на IV в. (Дончева, Стойков 1999, 70-71; Дончева и др. 2007, 291, Rusev 2007; Стойков 2010, 6-7).

През 1999 г. са проведени първите проучвания във вътрешността на обекта. В резултат на това са разкрити две сгради, едната от които е определена като административна, с представителен характер (Дончева, Стойков 2001, 89-90; Дончева 2002, 223).

През периода 2014-2016 година частично е проучена сграда, разположена източно от западната крепостна стена, северно от входа, която представлява хореум . Тук е имало изграден портик, за да може товаро-разтоварните дейност на зърното да се извършват винаги на сухо (Александров 2017, 15-20).

През 2017 г. започва проучването на засегнатия през 2003 и 2013 г. бански комплекс. В резултат на пет последователни кампании са изяснени основните помещения и преустройства на комплекса. Целият комплекс се състои от три верижно разположени помещения и префурниум. Най-южното помещение е изпълнявало ролята на калдариум. Запазени са малка част от тухлените колонки. Първоначално в южната част е имало малко басейнче, което е демонтирано и преустроено в префурниум в по-късен етап. Следващото помещение в северна посока е тепидариума. Чрез два големи отвори под нивото на суспензурата се е извършвало преминаването на горещия въздух от калдариума в тепидариума, а най-северното помещение е фригидариумът с вход откъм viaSagularis. В югозападния ъгъл е запазен малък басейн в екседра (Александров 2019а, 8-12). Построяването на тази част от комплекса се датира във втората четвърт на IV в.

Всъщност viaSagularis не е голям римски път. Той е вътрешен път и преминава през Балканите , за да обслужва римските военни лагери и крепости. Неговите основни функции са били да позволява на войниците бързо да достигат до крепостните стени, да улеснява придвижването на военни части по периметъра на укреплението и дада свързва кулите, портите и другите отбранителни съоръжения.

Обикновено този път се е намирал непосредствено зад защитния вал или стена и е обикалял целия лагер. Името на пътя идва от латинската дума sagum, която означава военен плащ на римските войници. Затова via Sagularis може да се тълкува като: „пътят на войниците с плащове“ или по-общо военният път покрай крепостните стени.

На Балканите via Sagularisне е конкретен географски път, а част от планировката на много римски крепости и военни лагери. Такива са съществували в провинции като Мизия, Тракия и Дакия. В тези лагери планировката е била строго организирана и е включвала няколко основни улици, сред които: via Praetoria, via Principalis, via Decumana, Via sagularis.

Как е изглеждала североизточната част на комплекса е трудно да се каже, тъй като тук са разкрити основите на две базилики. По-ранната е проучена през 2021 г. и може да се каже, че е изградена скоро след Готските войни. Базиликата е трикорабна, едноапсидна, като са открити постаменти за колони, които разделят вътрешно пространство на 3 части. Открит е частично запазен подиум, изпълняващ ролята на амвон. Тук са открити и мраморен капител и колонка напълно идентични с откритите през 1972 г. в пещ за вар. Това доказва, че олтарната маса е била разположена в този храм (Александров, Станчев, под печат). Базиликата съществува до средата на V в., когато е разрушена от хунските набези. През VI в. на това място е изградена ранновизантийска базилика, която повтаря строителните линии на по-ранната. Основите ѝ са вкопани и разрушават тухления под на по-ранната базилика. Тя също е трикорабна едноапсидна като корабите са разделени от два каменни стилобата (Александров, Станчев 2021, 776). В източната част на северния кораб е изградена четирилистна писцината, с кръгъл отвор на басейн. На дъното му е открита кана с ойноховидно устие и две несиметрично разположени дръжки, което най-вероятно е използвано при кръщене (Александров, Станчев, под печат).