Излезе от печат третият том на „Животописи на най-прославените художници, скулптори и архитекти“ на Джорджо Вазари (1511–1574), в който читателят ще открие животописите на редица велики творци, оставили трайна следа в световното изкуство: Джото, Донатело, Леон Батиста Алберти, Беноцо Гоцоли, Верокио, Антонио и Пиеро Полайоло, Перуджино, Джорджоне, мадона Проперция де Роси и Тициан.
Роденият в Арецо Вазари е италиански живописец и архитект, който остава в историята най-вече като писател и биограф благодарение на забележителния си труд – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на големите италиански ренесансови майстори.
Преводач на сборника е Людмила Русева – филолог и преподавател в НГДЕК „Св. Константин – Кирил Философ“, както и дългогодишен преподавател в българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим.
От 2021 година Людмила Русева работи усилено с учениците от горния курс в Италия, участвайки в традиционния конкурс по превод „Трансформации“, организиран от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Той е насочен към студенти и ученици в България и чужбина и се провежда със съдействието на Министерството на образованието и науката.
За човек, ангажиран така активно в преводаческата дейност, е интересно да разберем до колко колко един преводач успява да влезе достатъчно надълбоко в мислите на превеждания автор, започва ли да го чувства близък? И колко трудно се превежда Вазари?
На този въпрос Людмила Русева отговаря така: “Джорджо Вазари живее и твори през XVI век. В този смисъл езикът му е различен от съвременния италиански. На моменти се приближава до латинския и тогава на помощ ми идваше класическото ми образование в НГДЕК“.
В книгата четем биографията на Беноцо Гоцоли, където не липсва и детайл с образа на родения в Търново константинополски патриарх Йосиф II в „Поклонението на влъхвите“. Несъмнено това е важна бележка за българския читател, която би засилила интереса към книгата. А доколко българският читател се вълнува от западно-еврапейската живопис? Имате ли наблюдения?
„Определено се приближих до този ренесансов творец, когато го четях в оригинал и го превеждах. Преди около 50 години, като ученичка, успях да прочета част от биографиите, посветени на ренесансови художници от Вазари в превод на руски и много се впечатлих.
Огромно удоволствие ми достави този път аз да го превеждам от оригиналното му съчинение. Самият Вазари, без да страда от излишна скромност, е посветил една дълга статия на самия себе си. Превеждайки я, аз наистина мисля, че успях да се докосна до личността му.
Преводът на неговата автобиография ще излезе в следващия том, който подготвям в момента. А ако трябва да съдим по интереса към преводите на Вазари, то той е огромен. Заслугата, естествено, е на автора, а не на преводачите. Интересът към автора в случая се дължи на факта, че информацията за великите ренесансови майстори идва от ,,първа ръка“, т.е за тях пише техен съвременник. Вазари е познавал голяма част от творците, за които пише. С гордост и задоволство подчертава личното си приятелство с Микеланджело и Тициян. Това прави творбата му особено интересна и търсена и у нас.“
