Епистоларната култура е важна част от живота на българина през XIX век. През този период кореспонденцията като средство за комуникация се налага и се развива най-активно като удобен и по-лесен начин за обмен на идеи и опит. Предаването на новини от различен характер – социален, политически, културен се превръща в необходимост за възрожденското общество. С развитието на съвременните технологии, общуването чрез писма вече не е толкова актуално, но достигналите до нас кореспонденции от минали епохи ни дават представа за начините и средствата за разпространение на информация и идеи, за търсенето на решения по актуални въпроси на времето и днес се възприемат като част от нашето културно наследство. 

Различни социални, политически и битови проблеми през XIX век предразполагат изграждането на епистоларната култура. Борбата за независима българска църква, утвърждаването на новобългарското образование и движението за национално освобождение бележат нов етап в развитието на българина като модерна личност, която се вписва с живота си в идеите на Новото време. Тези фактори, заложени като тематика в литературните произведения от различни жанрове, са обект и на кореспонденцията – отзиви за тях четем в писмата, които си разменят образованите и обществено активни българи. В тази връзка интерес представляват връзките между личности, засвидетелствани в кореспонденцията им. Само в архива на Найден Геров например фигурират повече от 10 000 писма, насочени към хора, занимаващи се в много различни области – сред тях има търговци, езиковеди, литературоведи, учители, доктори, адвокати и др. В първия том срещаме имената на Христо и Евлоги Георгиеви, семейство Ботеви, Беронови, Х. Г. Данов, Каблешков, Каравелови, Васил Левски и много други. Във втория се открояват Неофит Рилски, П.Р. Славейков, Драган Цанков, Д. Чинтулов и др.

 Този архив е ценен с това, че очертава нов поглед върху изброените личности и тяхното дело. В писмата се визуализират идеите и възгледите им по ред въпроси, актуални за възрожденското общество. Чрез тях се запознаваме с различни аспекти от живота на възрожденските интелектуалци, които не са известни на съвременния читател. Светът на епистоларната култура е много разнообразен откъм теми и мотиви. Някои от тях са дълбоко лични, разкриващи нови пространства от вътрешния свят на пишещия. Освен теми, свързани с обществени ангажименти, има и такива, които касаят чувства или частни прояви като любов, предателства и скрити тайни, в които са били посветени много малко подбрани хора. 

Обект на настоящото изследване са няколко писма на Найден Геров до неговия учител и бележит възрожденец Неофит Рилски. Проучването си поставя за цел да проследи отношенията помежду им, темите, които са разисквали и какви сведения ни предоставят за живота и личността на Н. Геров и Н. Рилски. Запазените писма от кореспонденцията между Найден Геров и Неофит Рилски имат изключителна документална стойност; за нас са важни и с това, че дават информация и за литературните възможности на възрожденските интелектуалци, за техните възгледи върху многоликия живот през Възраждането. Представят ни един личен поглед върху редица социални, политически и битови теми, вълнуващи обществото през XIX век. 

В архива на Найден Геров фигурират общо пет писма от кореспонденцията, водена помежду им – три негови и две, писани от Неофит Рилски. Именно те ще бъдат разгледани и коментирани по-долу.

Първото писмо е от 12 октомври 1863 година. Изпратено е от Пловдив, където по това време Н. Геров е назначен от руското правителство за пръв вицеконсул от 1857 г. до Априлското въстание. В писмото той се отнася с изключително уважение към своя учител, което личи още от самото му обръщение към него – „Высокопрѣподобиѣйший и достопочитаемый Отче Неофите!“ (Архив, 1914, с. 120). То би могло да се приеме и като обичайна практика предвид църковния сан (игумен) на Н. Рилски, но и следващите редове показват почтителното отношение на ученика към учителя.

Найден Геров се свързва с учителя си по конкретен повод – коментира въпрос, засягащ книжовната дейност на Неофит Рилски. Руският свети синод се съгласява да отпечата дългогодишния труд на Неофит – българо-гръцкия речник, върху който книжовникът работи още от 20-те години на XIX век. Найден Геров с голямо нетърпение и чест му съобщава тази новина, като го приканва колкото е възможно по-бързо да му изпрати ръкописа за печат. Той осъзнава от каква ползва за българския народ ще бъде издаването му, затова е готов дори да изпрати доверен човек до Рилския манастир, за да вземе речника, ако самият Неофит е възпрепятстван. След това той пише, че лично ще поеме пълна отговорност за отпечатването му, „безъ да има ни най малъкъ страхъ да си изгуби.“ (Архив, 1914, с. 120). Така засвидетелства своята загриженост към делото на учителя си и добавя, че се надява на положителен отговор.

Писмото, което му изпраща Неофит Рилски, е от 20 октомври същата година. Тук отново наблюдаваме едно много уважително и подходящо обръщение към руския вицеконсул, което допринася за официалното усещане на писмото. Игуменът на Рилския манастир съобщава, че е изключително поласкан от предоставената му възможност, като изразява своята благодарност: „На всичко това отговарямъ съ прьвѫ благодарностъ.“ (Архив, 1914, с. 121). Но за „нещастiе“ ръкопис не е подготвен за печат. Неофит съобщава, че в скоро време ще е готов с преписа „на чисто“ на една част (буквите от а до з и части от и). От текста разбираме, че той е работил усилено по ръкописа, докато не са го назначили за игумен, което го възпрепятства да продължи работа по речника заради многото допълнителни ангажименти. Той споделя, че има намерение да го подхване отново, като това вероятно ще отнеме една или две години. Неофит Рилски разбира колко добра възможност има, високо оценява съдействието на своя ученик и не иска да се отказва от начинанието си, затова прави допитване до Геров дали съществува алтернатива трудът да се печата на части (да бъде издаден в два тома). Завършва писмото си с думите: „И остаѭмъ съ отличната си къмъ Вамъ взаимна почесть.“ (Архив, 1914, с. 121). Чрез тях игуменът отново официално засвидетелства почитанията си към консула, но между редовете на изисканите фрази четем дълбоката привързаност, признателност и готовност за съдействие между учителя и ученика в името на народното благо.

Третото писмо, което фигурира в архива на Найден Геров, е от 22 юли 1864 година. То не е много обемно. Съдържа единствено информация за отговора на Светия синод относно запитването на Н. Рилски дали е възможно речникът да се печата в части: представителите на Синода не са съгласни да се процедира по този начин и настояват трудът да се издаде наведнъж, в едно книжно тяло. Найден Геров моли за възможно най-бърз отговор от своя учител. Препоръчва му да изпрати този отговор/писмо в Пловдив до Вицеконсулството, а те от своя страна ще му го препратят в Цариград, където вероятно Найден Геров остава до октомври. 

В четвъртото писмо Неофит Рилски споделя съжалението си, че го получава няколко месеца по-късно (на 1 октомври). Като разбира, че Геров няма да получи отговора му веднага, решава да отложи изпращането му за месец декември с надеждата, че ще може да му даде добри новини. Неофит Рилски се отказва от поста си на игумен, за да може да се фокусира пълноценно върху работата си по речника. Това показва неговата отдаденост към просветата и развитието на новобългарската култура, осъзнаването на необходимостта от нормирането на новобългарския книжовен език. Неофит Рилски приема като своя мисия да предостави своя дългогодишен труд с цел да подпомогне развитието на своите сънародници. За него е от абсолютна важност осъществяването на това начинание, за да не бъдат напразно всички проучвания, които е извършил и трудът, който е положил. Той споделя, че „дѣлото само по себѣ има невѣроятни трудности“ (Архив, 1914, с. 122). В писмото му личи притеснението относно липсата на доверен човек, с когото да разисква въпроси и от когото да търси съвети. Изразява надеждата си Найден Геров да се припознае в тази роля: „ – най Голѣмитъ ми затруднениiа сѫ въ това дѣло, защото нъмамъ отъ Близᴕ таковъ единъ Совѣтникъ като що можете быти Сами вы…“ (Архив, 1914, с. 122). Ученикът му е много подходящ за тази задача. Благодарение на това, че е учил в чужбина (Одеса) и връзките му с други просветни дейци Н. Геров е в течение на най-новите тенденции в процеса на изграждането на нормите в книжовния български език, както и по отношение на актуалните тогава езиковедски въпроси, които съпътстват този процес. 

От тези няколко реда прозира голямо уважение и вяра на учителя в познанията на неговия ученик, когото Неофит Рилски моли за съвет във връзка с обновяването на записките си: „ – глаголите въ Словарьтъ ми ще окончаватъ на амъ, емъ и имъ, защо; защото ся тъй написани отъ время, но сега не съмъ и самъ на таѭ мысль, ами мысля както светътъ мысли, и общо мыслятъ, затова и имамъ голѣмѫ потрѣбѫ отъ совѣтъ, та и да изработѭ нѣщо да не отиде на всуе трудътъ ми и да се не преправя многократно…“ (Архив, 1914, с. 122). Той търси диалог за осъществяването на своя труд по чисто филологически въпроси и в подкрепата и ерудицията на ученика си вижда начин за осъвременяване на идеите си.

Неофит Рилски споменава, че негов доверен човек (Паисiй) ще може да му разкаже повече за речника, защото няма толкова време да му разясни подробности на хартия. С това завършва последното му писмо, което се съдържа в архива на Найден Геров. 

Приписката е важна с това, че дава различен поглед върху отношенията между двамата възрожденци. Тук проличава отдадеността на Неофит Рилски към просветното дело и неговата готовност на свой ред да учи за новите порядки от своя ученик. 

Последната част от кореспонденцията по въпроса с речника се съдържа в отговора на Геров от 16 декември 1864 година. Докато учи в Пловдив в началото на 30-те години на XIX век, той придобива много добри познания по гръцки език, с помощта на които дава няколко конкретни съвета на Неофит Рилски. В писмото до учителя си пише следното: „Единъ Грьцко-Блъгарскый Словарь, за да бъде полезенъ въ сегашне-то състояние на народа ни, чини ми ся, че трѣбва да е Словарь, на нынѣшний писменый Грыцкый языкъ, зачтото отъ тоя языкъ имаме пò-голѣмѫ потрѣбѫ.“ (Архив, 1914, с. 123). Тук се откроява практичната насоченост на труда. Говоримият гръцки език е по-потребен, защото се използва от хората в ежедневието им –  за комуникация, търговия и за учебни цели. В средата на XIX век е тенденция част от българите да се гърчеят– това предизвиква негодованието на Найден Геров, който тогава е в Пловдив: „Гръкоманията на пловдивчани по това време е прочута, тя е заклеймена от всички български писатели. Срещу нея Геров е трябвало да отстоява преди всичко“ (Константинов, 1929).

В следващата част от писмото Найден Геров дава още няколко съвета относно окончанията на глаголите, посочва му и по-лесен начин да запази азбучния ред в речника. Освен това двамата обсъждат как да се състави той (структурата му) и какво да съдържат отделните статии. Функционалността и удобството при използването на речника се осъзнава като важна страна от практическото приложение на пособието и трябва да се предвиди и осмисли предварително, за да може той да се използва по предназначение. Тук Геров говори от опит, тъй като вече е започнал работа по своя тълковен речник, който е завършен и отпечатан едва след Освобождението. В писмото си той препоръчва на Неофит Рилски да използва като пример „Греческо-Русскiй Словарь Косовина 1843“ (Архив, 1914, с. 123), като добавя, че може да му го предостави при нужда. Засвидетелства готовност и желание да посети учителя си в Рилския манастир, но поради политически причини това би могло да се изтълкува недоброжелателно и ще изчака пролетта, когато ще може да отиде само като поклонник: „Нъ, при мое-то звание, дохожданѥ-то ми въ монастырь, сега всрѣлъ зимѫ ще ся истлъкува отъ недоброжелатели злѣ…“ (Архив, 1914, с. 123)..

От запазената кореспонденция помежду им не става ясно дали речникът на Неофит Рилски е отпечатан. В някои източници в списъка на съчиненията му фигурира „Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език“, отпечатан в Цариград 1875 г., докато в други се споменава насрочването му за печат, но поради ред причини остава неиздаден (Българска история, 2013); (Трифонова, 2020). Въпреки всичко писмата дават ценна информация за книжовната дейност на двамата възрожденци, която вдъхновява поколения будни българи след тях.